Лечение чрез дишане по метода Бутейко

 През 1952 година украинският учен, лекар и физиолог Константин Павлович Бутейко прави големи научни открития и изобретения в областта на медицината. Той твърди, че дълбокото неправилно дишане стои в основата на "болестите на века", причинявайки метаболитни нарушения и намален имунитет.

Динамичното развитие на външната среда и бързите темпове на ежедневието изискват от нас неимоверни усилия, за да се адаптираме към тези изисквания. Методът на Бутейко носи името на своя създател – д-р Константин Бутейко. Този метод е представян като един от най-успешните подходи за лечение на астма и други дихателни смущения без лекарства. Подходящ е, както за възрастни, така и за деца. Освен при астма има и редица други области, в които методът е полезен, като хипертония, тревожност и сънна апнея.

Методът на Бутейко не е нито медицинско лечение, нито процедура. Не включва употреба на никакви лекарства или каквито и да е билкови продукти или отвари. Състои се в поредица от техники за правилно дишане, които дават възможност на хората да разберат концепцията на „нормалното дишане“ или дишане според физиологичните норми.

През 1985 година е издадена заповед на Министерството на здравеопазването на СССР относно прилагането на метода на Бутейко в медицинската практика. Тогава метода е бил признат в света и за пръв път в медицинската практика, дихателни упражнения са използвани успешно за лечение на, иначе нелечими състояния, като астма и хипертония. На базата на модерни научни изследвания е установено, че дихателните упражнения могат да елиминират симптомите в рамките на няколко минути, както и редовната употреба на научно разработена дихателна гимнастика, позволява настъпване на пълно възстановяване.

Какво представлява методът Бутейко?

Всеки, който често се сблъсква със стресови ситуации в ежедневието, както на работа, така и у дома, диша неестествено дълбоко и учестено, а често дишането се извършва през устата, поради различни състояния, причиняващи запушване на носа (настинка, алергичен ринит, чувствителност към миризми). Резултатът е сдобиване с множество заболявания и нервни разстройства, с които се борим всеки ден, разчитайки на богат набор от медикаменти. Всъщност обаче, забравяме най-важното – каква е причината да се разболяваме толкова често? Когато спрете дишането през устата и успеете да сведете обема на дишане към нормалното, ще осигурите по-добро насищане с кислород на тъканите и органите, включително мозъка.

Методът за дишане на Бутейко се състои в прости техники за дишане и логически инструкции, които да бъдат следвани. Лесно може да се включи към ежедневието на всеки съвременен човек, тъй като не изисква прекъсване на ежедневните занимания, както се налага при друг вид техники като йога, медитация и други. Може да се прилага по всяко време и във всяка ситуация.

Как е открит метода за дишане на Бутейко?

Според създателя на метода, така наречените „болести на цивилизацията“ (бронхиална астма, сърдечно-съдови заболявания, алергии), имат една обща причини – алвеоларна хипервентилация или прекомерни силно и дълбоко дишане. По тази причина, нормализирането на дишането може да бъде първата крачка към лечението.

Изследване на Бутейко неочаквано открива, че намаляването на дишането или повърхностно дишане, всъщност е използвано от човечеството за здраве и съвършенство още преди хиляди години. За пръв път в научния свят, дихателните упражнения на Бутейко, разкриват тайната на други известни дихателни практики – йога дишане, цигун дишане, исихастка практика , дихателни техники на будистките монаси и други.

Д-р Бутейко открил тази техника в резултат на опитите да се справи сам с опасно високо кръвно налягане на 26-годишна възраст.

Patrick McKeown (подготвян и квалифициран от д-р Бутейко през 2002 година, който сега е един от най-добрите учители на метода на Бутейко в света) споделя:

"Неговата кръвно налягане е било 220/110, което е наистина много високо... Идеята му е хрумнала, смятайки, че вероятно, начина му на дишане допринася за високото кръвно налягане. Така, той започва да се учи как да успокои дишането си и да го приведе към нормалното. Тогава установил, че болките в различни части на тялото намалели значително. Въз основа на това, започва да прави теоретични изследвания, налични и до днес. Тогава започва да прилага метода и на своите пациенти. Ето така той разработва метода.“

Съществуват и научни данни в подкрепа на успеха на метода в терапията на астма - клинични проучвания, финансирани от Австралийска асоциация (Australian Association of Asthma Foundations) през 1994 година в частна болница в Бризбейн (Mater Hospital, Brisbane) показали, че астматиците са намалили приема на симптоматични лекарства с 90 %, а на стероидни препарати с 30 %, на фона на подобрения на общото здраве и качество на живот.

Въз основа на здравната статистика се забелязва, че подобрението настъпва в рамките на първите 5 дни от терапията.

Техника на дишането на Бутейко

Бутейко дишането учи как човек да върне обема на дишане към нормални стойности или, с други думи, да преустанови хроничната хипервентилация. Когато дишането е нормално, тъканите се насищат по-добре с кислород.

Същността на метода е волево да се намали дълбочината и силата на дишането чрез отпускане на дихателните мускули, докато се достигне леко усещане за липса на въздух.

Как дишането се отразява на оксигенацията на органите?

Тайната на успеха на дишането по Бутейко е въздействието върху причината за заболяването, упоритостта и постоянството. Типичните характеристики на усиленото дишане включват дишане през устата, дишане с горната част на гърдите, въздишане, забележимо дишане по време на почивка и извършване на дълбоки вдишвания при говорене.

Ринитът, съпроводен със запушване на носа е една от най-честите причини за дишане през устата. Това от своя страна е свързано с други проблеми като умора, лош сън, лошо настроение, хъркане и други.

Вредните ефекти на дишането през устата, хипервентилацията и усиленото дишане са добре документирани. В интернет пространството могат да бъдат открити над 50 рецензирани доклади, относно значението на дишането през носа. Бутейко методът е изграден върху предпоставката, че за оцеляването на човек са нужни храна, вода и въздух. Естествено, качеството на всеки един от нужните елементи е от значение, но както количеството на храната и водата, така и количеството на въздух има невероятен ефект върху здравето.

Съвременният живот значително повлиява начина ни на дишане. И вероятно, повечето хора ще кажат „Няма ми нищо на дишането! То си е напълно естествено.“ Все пак, има редица фактори, които влияят върху дишането:

    ако сте подложени на продължителен стрес, тялото Ви привиква към по-високия обем на дишане“, казва Patrick McKeown.
    интересно е, че преработените храни, които имат склонност да подкиселяват кръвта, също ще Ви накарат да дишате по-тежко; обработени, високопротеинови и високозърнени храни имат най-силно отрицателно въздействие върху начина, по който дишаме;
    освен водата, суровите плодове и зеленчуци имат най-малко въздействие върху дишането, последвани от варени зеленчуци.

Роля на въглеродния диоксид

Според Patrick McKeown, по-големият дихателен обем предизвиква сериозно смущение в обмяната на кръвните газове, включително загуба на въглероден диоксид. Противно на общоприетото схващане, въглеродният диоксид е не само отпадъчен газ - въпреки че, в процеса на дишане, организмът се освобождава от излишните количества, важно е вдишаният въздух да е в нормален обем, за да се поддържа определени нива на въглероден диоксид в белия дроб.

Усиленото дишане, води до загуба на повече въглероден диоксид и свиване на гладката мускулатура на дихателните пътища (бронхите). Друг фактор, при наличието на астма, е и загубата на влажност на бронхиалните стени. Комбинацията от тези фактори се явява ключов елемент за стеснението на дихателните пътища.

Усиленото дишане води до загуба на въглероден диоксид, а въглеродният диоксид помага за отпускане на гладката мускулатура на кръвоносните съдове. Така че, не само дихателните пътища, но и кръвоносните съдове се стесняват при усилено дишане. Когато дихателните пътища се свият, компенсаторно настъпва учестяване на дишането, а това предизвиква още по-голяма загуба на въглероден диоксид, получавайки се порочен кръг.

Може да се убедите в това, като направите пет или шест силни вдишвания и издишвания. Повечето хора ще усетят прималяване или световъртеж. И докато се предполага, че дълбоките вдишвания доставят повече кислород на тялото и трябва да се почувствате по-добре, всъщност губите големи количества въглероден диоксид от белите дробове, кръвоносните съдове се свиват, а това става причина за прималяването.

Също така, когато се вдишва твърде много въздух, червените кръвни клетки задържат кислорода в тялото и не го отдават там, където е необходим. Този ефект, познат като ефект на Бор (Bohr effect), е открит през 1904 година от Кристиан Бор. За него Patrick McKeown казва:

„ За да може оксигенацията да протече правилно, ние се нуждаем от присъствие на въглероден диоксид. Силното дишане води до загуба на въглероден диоксид и свиване на кръвоносните съдове, но и повишава афинитета на червените кръвни клетки към кислорода“.

Контрол пауза

Полезен инструмент в Бутейко дишането е проста концепция, наречена контрол пауза – краткотрайно задържане на дъха след всяко вдишване. Този контрол осигурява обратна връзка за относителния обем на дишане. За да се получи точни резултати, почивайте в продължение на 10 минути преди началото на измерването.

Поемете леко дъх през носа си и леко издишайте отново през носа. Притиснете носа си с пръсти, за да се предотврати навлизане на въздух от белите дробове. Засечете секундите, докато настъпи крайна необходимост да вдишате отново ("глад за дишане"). В този момент може да почувствате първите неволеви движения на дихателните мускули – корема може леко да се прибере или леко стягане в областта на шията. Последващото вдишване трябва да бъде спокойно. Освободете носа си и вдишайте през него. Не забравяйте, че трябва да задържате дъха си само, докато усетите първите неволеви движения на дихателните мускули или първата реакция на стрес на тялото, която ви казва „дишай“! Ако сте вдишали по-силно в края на паузата, опитайте се да задържите дъха си за по-дълго.

Много добра контрол пауза е тази, с продължителност 40 секунди, а за добра се приема около 30 секунди. Контрол пауза 25 секунди показва, че има нужда от подобрение, докато контрол пауза от 15 секунди или по-малко е показател за наличие на респираторни оплаквания (астма, хрипове, кашлица, стягане в гърдите или назални проблеми), нарушение в съня (безсъние, умора, хъркане или обструктивна сънна апнея), тревожност (високи нива на стрес, притеснение, лоша концентрация) или друго състояние, свързано с хронична хипервентилация.

Добрата новина е, че Вие ще се почувствате по-добре всеки път, когато контрол паузата се удължава с 5 секунди. Първата стъпка към това е да се научите да дишате през носа както през деня, така и през нощта.

Упражнения за отказване от дишането през устата

За щастие, всъщност е много лесно да се отучите от навика да дишате през устата:

Просто поемете лек, нежен дъх през носа и отново издишайте така леко, отново през носа. След това притиснете носа си с ръка и задръжте дъха си толкова дълго, колкото е възможно. Освободете носа и издишайте през него отново. Изчакайте 30 секунди до 1 минута, а след това повторете упражнението. Ако направите това упражнение шест пъти, може да усетите запушване на носа, но, когато дишането се преведе до нормалното, носът ще се освободи.

Дихателни упражнения за потушаване на пристъпи на тревожност и паник атака

Ако се чувствате напрегнати или силно разтревожени, може да опитате следното:

Поемете леко въздух през носа. Издишайте леко. Притиснете носа в продължение на 5 секунди, за да задържите дъха си, а след това възобновете дишането. Дишайте нормално в продължение на 10 секунди. Повторете последователността: леко вдишайте през носа, леко издишайте, задръжте дъха си за 5 секунди, след това се отпуснете и дишайте нормално в продължение на 10 секунди. Тази последователност помага за задържане и леко натрупване на въглероден диоксид, което води до успокояване на дишането и намаляване на тревожността.

Обединяващ фактор в метода на Бутейко е привеждането на обема на дишане към нормалното, което помага за неутрализиране на стреса. Колкото повече се упражнявате, толкова дихателният център в мозъка привиква да поддържа тази нормална скорост, дори и по време на физическо натоварване.

Как да разберете дали дишате правилно?

Поставете едната ръка на гърдите си и другата точно над пъпа, за да усещате как тялото ви „се държи“, когато дишате. След това леко, постепенно забавяйте дишането. Целта тук е да настъпи успокояване на парасимпатиковата нервна система, при което да настъпи релаксацията и дишането да се успокои по естествен път, а не умишлено да се задържа.

Обърнете внимание на точката, в която вече усещате нужда от вдишване, което просто означава, че има известно натрупване на въглероден диоксид в кръвта, който изпраща сигнали до мозъка да „диша“. Когато настъпи „глад за въздух“ се усещат ефектите на натрупания въглероден диоксид:

следете телесната температура - често ще забелязвате, че ръцете ви са по-топли, а е възможно това да се усеща по лицето и тялото;

    очите може да изглеждат "изцъклени";
    може да настъпи лека секреция от носа;
    може да настъпи усилване на слюнчената секреция – сигнал, че парасимпатиковата нервна система е активирана.

Според базисните условия за нормално дишане:

    трябва да не чуваме нашето дишане по време на почивка;
    трябва да се забелязват съвсем леки движения на корема и гърдите; В идеалния случай, по-голямата част от нашето дишане е диафрагмално и не трябва да се забелязва;
    устата трябва да е затворена;
    дишането да е равномерно, без усилие.

Защо моделът на дишане на Бутейко е добър за Вашето здраве?

Нормалният обем на дишане, според различните медицински учебници, е между 4, 6 или 7 литра въздух на минута, при 12-14 броя вдишвания.

Клинични проучвания с участието на астматици показват, че вдишват между 10-15 литра въздух за минута, а тези с хронични сърдечни заболявания може да достигнат между 15-18 литра за минути. Това е свързано с толерантността към въглеродния диоксид. Когато тялото и мозъкът имат нормален толеранс към въглеродния диоксид, дишането ще бъде по-леко и гладко, тъй като тялото няма да се опитва да се отърве от твърде големи количества въглеродния диоксид.

Противно на общоприетото схващане, основният стимулант, който сигнализира на тялото да си поеме въздух не е липсата на кислород, а излишъкът на въглероден диоксид. Кислородът задвижва дишането едва, когато нивата на кислород паднат до около 50 %, а това би било доста екстремна ситуация. Така че, тялото ви диша, за да се отърве от излишния газ. Ако имате нормални нива на въглеродния диоксид, ще имате по-добра поносимост към него, което се изразява в по-дълго време на задържане на дишането. Също така, когато тренирате, тялото Ви генерира повече въглероден диоксид и ако имате добра поносимост към него, дишането Ви ще остане значително по-леко, отколкото някой, който има лоша поносимост към въглеродния диоксид. По тази причина, в сравнение с един обикновен човек, един спортист диша много по-леко по време на тренировка. 

За повече информация за различните видове нервни разстройства посетете моя уебсайт: http://www.psiholog-georgiev.com/