Всичко, което не ме убива ме прави по-силен!

"Всичко, което не ме убива ме прави по-силен!" Така е казал Ницше, след това е полудял, а после е умрял. Това са красиви думи, но не са истина. Всичко, което не ни убива веднага, ни убива малко по малко, незабележимо. Убива нашата добрина и доверчивост. Нежност и искреност. Откритост, щедрост, ясен поглед и меко сърце ... Измама, предателство, подлост, неблагодарност, жестокост и несправедливост може да не ни убият веднага, а капка по капка... Ще изтърпим, ще издържим раната ще оздравее. Остава белег - кожата загрубява. И така, постепенно, тази кожа става дебела, без да забележим как се е случило.
И можеш да се утешиш - аз съм по-силен!
Но в душата още една струна беше скъсана, още една кристална камбанка замлъкна.
Нещо или някой там умря, в душата - добрата фея или малък ангел, които бяха част от нас.
И вече знаеш точно как да отвърнеш на удара, на жестоката дума. Как да направиш промяна, ако е необходимо.
И знаеш със сигурност, че могат да те ударят просто така, за нищо, или вместо благодарност.
И това изобщо не те изненадва. Привикваш.
И се научаваш да търпиш или да се защитаваш.
Но всичко, което не ни убива, просто не ни убива веднага. Прави ни по-силни или по-безчувствени? Кой знае.
Нуждаем се по-малко от това, което ни убива, и по-малко от тези, които ни убиват.
Защото те са все пак са убийци. Убийци на чужди нежни души и добри импулси ..."